Корените на това разделяне са много древни, дори не е сигурно откъде точно започва то. Факт е, че именно седемдневно отброяване има при различни народи и култури, а при всички промени на календарните системи в Западния свят (например при прехода от юлиански към григориански календар) последователността на дните в седмицата се е запазила.

Има една древна схема, наречена Витлеемската звезда, звездата на Влъхвите, Рождественска звезда или най-често Звезда на Маговете. Дълги години носенето й е било привилегия на маговете като отличителен знак. В астрологията тя е много древен и важен символ. Днешните изследователи смятат, че е създадена по времето на шумерите, макар че съдейки по древните текстове, не е била използвана единствено от тях. Има данни, че е била прилагана в Египет и в древна Индия. Зороастрийците също са знаели за тази звезда и са свързвали с нея действието на планетите от септенера (това са Слънцето, Луната и планетите до Сатурн, без Земята).

Графически Звездата на маговете представлява седемлъчева звезда около всеки връх, на която се изобразява една планета. Именно чрез тази звезда може да се изведе значението на дните на седмицата, а също управителите на всеки час от денонощието. Всеки от тях е свързван с управлението на определена планета. Също така използвайки тази звезда могат да се разгледат и много други природни цикли.

На тази схема са подредени планетите от септенера и са показани връзките между тях. „Изписването” на звездата започва от Слънцето ( ден първи-неделя ). В Древността седмицата е започвала от неделя, което се е запазило и до днес при някои народи. От там стрелката отива към Луната ( ден втори-понеделник ). След това пътят на стрелката е към Марс ( ден трети-вторник ) от него отива към Меркурий ( ден четвърти-сряда ). Следва Юпитер ( ден пети-четвъртък ), Венера ( ден шести-петък ) и последен е Сатурн (ден седми-събота).

В много от съвременните езици, като изключим славянските, имената на дните на седмицата са свързани със съответната планета-управител. Например в английския неделя е Sunday, което означава “ден на Слънцето”. Символизмът се вижда и в понеделник (Monday – ден на Луната) и в събота (Saturday – ден на Сатурн).

Имената на другите дни от седмицата са също свързани със съответните планетни управители, но те носят наименования дошли от латински. Например английското Thursday означава „денят на Тор”, а в превод от латински Dies Jovis — „ден на Юпитер“. Юпитер и Тор са богове на гръмотевиците. Първоначално четвъртък е бил наричан Thundersday — „ден на гръмотевиците“.

Всяка от планетите носи своя символика, има съотвестващи минерали, цветове, музикални тонове. Има различни догадки защо планетите са подредени точно в този ред, но по-важното е, че той работи и до днес. От него по посока на движение на часовниковата стрелка се извеждат и управителите на часовете.