келтски хороскоп
 |
Определете под клоните на кое дърво сте родени според келтския зодиак? Келтският хороскоп се състои от 21 знака означени като различни видове дървета. Всеки един знак съответства на период от годината. Думата за "дърво" на келтски има двояко значение, което не се ограничава само до смисъла на дървото като растение, но носи и по-абстрактната идея за "буква, писменост, знак". Келтската представа за Вселената се свързва с формата на дървото, чиито корени са прорастнали дълбоко в почвата и клони извисени високо към небето. Дърветата се смятат за одухотворени и следователно живи същества притежаващи както безкрайно познание и мъдрост, така и магически сили и символично обозначават цикъла на живот, смъртта и обновлението. |
Келтската азбука - ОГАМ (Ogham)
Състои се от 20 букви,
групирани в четири групи (acime), от по 5 букви всяка. По-късно е
измислено и пета група, за отбелязване на звуците в латинския, които
не присъстват в галския. Върху археологическите находки, надписите
на огам представляват хоризонтални щрихи или цепки върху една
вертикална основна линия. Тази линия обикновено представлява крайния
ръб на изправен камък. Чете се отдолу нагоре. Огам се използва често
като гадателско средство от оракулите, по начин много подобен на
използването на нордическите руни.
Повечето от хората, които чуват за друидите, несъзнателно ги свързват с достолепни, белобради мъдри мъже, но в действителност, немалка част от тези древни духовници били жени. Факт е, че келтските жени се радвали на повече свободи и права, отколкото жените от другите култури през онези времена. Това включвало правото да влизат в битка, да имат собствено и наследено имущество, да запазват връзката си със собствения род, както и името му, след брака; да избират и да се развеждат със съпруга си. Много от келтските герои били обучавани във военното изкуство, мъдростта и магията от жени-друиди (както било и при легендарния ирландски воин Кухулин).
Но в какво вярвали друидите? Отговорът на този въпрос е сложен, за
да бъде разгледан накратко, и все пак може да маркираме някои от
известните факти.
В общи черти, вярванията им не се различавали съществено от тези на
останалите индоевропейски народи. Тотемните елементи присъстват, а
магията заема централно място. Много от келтските племена
смятали за свои най-далечни праотци животни като коня, гарвана,
глигана, котката, бика - такива са епидите, брановиките, лугите и
други племена. Елен, мечка, кон, глиган, бик, гарван - това били
ключови тотемни фигури в келтския свят. Някои от дървесните
видове също били смятни за родоначалници на дадени племена, като
лемовитите, народът на бряста, ебуроните - народът на тиса и т.н.
Нека не се забравя, че думата друид означава "владеещият познанията
на дърветата" и това предполага тясната връзка на друида с
растителния свят. Друидите извършвали своите тайнства под открито
небе. Те не признавали друг храм освен дъбравите; дъбът заемал важно
символично място във вярата на друидите - той носел идеята за
вечността и мъдростта, божественото просветление, силата и
единството между световете. За друидите те били най-вече три: долен,
горен и среден, често символично представени чрез морето, небето и
земята, корените, стъблото и короната на Великото дърво. Прави
впечатление, че всичко в келтския свят било организирано в триади -
богините имали три лица, световете били три, три са и частите на
келтския символ "трискал" и на трилитона.
Друидите възприемали тройката като първото съвършено число.
За тях две и четири били по-скоро небалансирани, защото нямали нищо
по средата, като числата три и пет. Една друидска триада казва: "Три
са свещите, които просветляват всяка тъма - познанието, истината и
справедливостта". Триадата е характерна келтска поетична
форма. Тя била начинът, по който се изразявала друидската мъдрост.
Друидите учели за взаимовръзката между видимите и невидимите
светове, като поставяли акцента върху последните. Те били извор на
мъдрост и познания. Друидите били изключително вещи в контактуването
с тях, те учели, че при определени времеви и пространствени
обстоятелства вратите към тези мистични светове се отваряли. Такива
моменти стояли в основата на друидския празничен годишен цикъл.
Вярата на друидите в безсмъртието на душата и прераждането била
толкова силна, че келтските войни влизали без страх от
смъртта в битка, феномен, който удивлявал не само римските историци,
но и римските пълководци.
Бидейки политеисти, друидите имали многообразен пантеон от богове и
богини, всички те със свои интереси, желания и независимо
съществуване. Вероятно първоначално те били израз на преклонението
пред земята, природните сили, Слънцето, Луната и планетите, а
по-късно получили човешки облик, без да загубят връзката с
по-старите символи.
В основата на споменатия вече празничен цикъл стоял култът към Огъня, успоредно с този към Отвъдния свят. Самите празници били наричани "Огнени" и били четири. Огънят е бил възприеман като особена духовна сила, разграничаваща го по един почти недоловим начин от другите елементи - Земя, Вода и Въздух. Той притежавал магическите способности за разрушение и пречистване, трансформация и носел топлина, светлина и енергия, а заедно с това - живот и цивилизация.
Съществуват данни, главно от римски източници, че друидите
практикували човешки жертвоприношения, но дали това отговаряло на
истината все още се спори.Но е факт,че в торфените блата на
Ирландия, Шотландия и Галия са намирани и все още се намират, тела
на хора, които сякаш са ритуално умъртвени, чрез удушаване.
В сърцето на Друидската философия са концепциите за Пълнотота и
Осъзнаването. В тях мъдрите виждат извора на истинската духовност.
Друидите говорят за единство на елементите, които изграждат
световете, за пълнота в физически и емоционален, умствен и духовен
смисъл. Те винаги търсят взаимовръзката между мисъл, дума и
действие, минало, настояще и бъдеще, Всеобщ дух, Творец и Творение.
И ако има нещо, което те биха нарекли "най-свято", това би било
точката, в която се срещат тези различни светове. Това е центъра,
сърцето на всичко съществуващо, който обединява, хармонизира и ражда
новото.
Римските историци са важен исторически източник, въпреки че са
писали за келтите от своя гледна точка; Юлий Цезар, например,
е бил в процес на завладяване на Галия и поради тази причина
вероятно ги описал с доста предрасъдъци. Посидоний се е опитвал да
вмести друидите в своята собствена стоическа философия. Имало е и
опит старите келти да се впишат в ролята на невинния и мъдър
благороден дивак, непокварен от цивилизацията и близък до природата,
както е случая с писателя Тацит. Но римляните често се гледа като на
"враждебните свидетели", но те са единствените свидетели, с които
разполагаме. Въпреки всичко, те са били силно впечатлени от
математическите и астрономически способности на друидите. Един
римски автор, Диоген Лаерций, поставя друидите в списъка на
най-мъдрите древни философи. Ето някои мисли на римски историци
касаещи друидите:
Диодорий: (Друидите са) философи и теолози ... в областта
на божествената природа.
Лукиян: (В обръщение към друидите) На вас единствено са
дадени знанията на Боговете и божествените сили - или и така, или
единствено вие нямате тези знания....Вие обече ни давате увереност,
че духовете не търсят малчаливото кралство на Ебрус, нито бледите
дълбини на Това царство, а в ново тяло духът царува в друг свят -
ако разбираме вашите химни (поеми), смъртта е половината от пътя на
един дълъг живот.
Aминиан: (Друидите изследват) проблемите на свети и
върховни неща.
Цицерон: (Говорейки за Diviciacus) Той твърди, че
притежава знанията за природата, която гърците наричат "физиология"
(природна наука).
Юлий Цезар: (Те притежават) сериозни знания за звездите и
тяхното движение, за размерите на света и земята, за философията на
природата (физиката).
Хиполит: Те могат да предсказват някои събития чрез
Питагоровите сметки и изчисления.
Диоген Лаерций: (атрибутите на друидите).... загадки и
тъмни сказания; учения, че боговете трябва да бъдат почитани,
никакви злини, мъжко държание.
Страбон: отбелязва не само практическите им познания за
природните феномени, но и стремежа им към "морална философия".
Друидите учат, че душата на хората и вселената не могат да бъдат
унищожени, въпреки че на моменти оганят и водата могат да надделеят.
Мела: Душите са вечни и има друг живот в бизсмъртните
религии.
Основните
келтски територии, в които келтската цивилизация е
достигнала върха си, и където се говорят местни келтски езици
са Алба (Шотландия), Брейц (Британия, или Галия - настояща Франция),
Кимру (Уелс), Ейре (Ирландия), Галатия (северна Испания), Керноу
(Корнуол), Манин (Isle of Man), и Британия. Келтската култура
била основана на родовото общество, т.е. основната социална и
политическа единица е било семейството. Други съсловия в социалния
ред на старите келти: военната аристокрацията, воинското
общество Фияна, бардите, брехоните (законодателите), историците и
други по-специализирани професионалисти; земевладелците; свободно
родените работници; несвободно родените работници. Келтските закони
са давали възможност на всички, дори и на несвободно родените
работници, да се движат в социалната йерархия; определяли какви
права и задължения има всеки, и какво наказание се полага на
престъпника съобразно статуса му (като повече се е очаквало от тези,
които имат повече).
Една стара келтска поговорка гласи "Човек е повече от
своята съдба".
Бардите и филите са основните пазители на историията, родословието,
законите, поезията, музиката на келтските народи. Тяхното обучение е
било подобно на това на друидите и техния ранг в обществото е втори
единствено след Краля. Бардите трябвало да владеят "три благородни
умения", които били музика или поезия, които да провокират смях,
сълзи и сън. Бардите се радвали на почит; полагало им се подобаващо
гостоприемство, където и да отидат и не било добра идея да бъдат
гонени, ако това все пак се случило, бардът можел да сътвори поема,
която да накърни репутацията на обидилия го човек за поколения
напред.
Благородническата класа на келтите разполагало с
политическата и икономическа власт на рода. Кралският трон се е
предавал от баща на син, или (както е било при приктите)от краля на
маичиния син. Повечето келтски племена избирали кралете си за
доживотен мандат. Те били набирани от благородни семейства, чиито
предци били крале. Интерес за онези, които изучават друидизма,
представлява концепцията за свещения крал. Централно място в нея
заема ритуалния съюз/брак му краля и Богинята на земята. В отделни
случаи жена-друид (или както в случая от Донегал, Ирландия- кон)
олицетворявала временно богинята, за която бива женен кралят. Негово
задължение било да управлява честно и почтено, за да задоволи
безсмъртната си съпруга, тъй като в противен случай земята ще стане
неплодородна и племето ще се повяхне, събитие, което се случва доста
често в митологията. Кралят трябвало да бъде напълно здрав и без
психически отклонения, както и да удовлетворава Богинята - поради
това изискване бог Нуада трябвало да абдикира от трона, когато
загубил ръката си в битка. Свещения крал също бил обвързан с геш ,
като допълнително условие за блоготворното му царуване. Какво е
"геш"? Гешът (пише се geas, мн.ч. - geasa) представлява нещо като
магически задължение, забрана или табу, което има даден човек.
Най-често бива полаган на магически персонажи като свещените крале,
друиди или големи герои. Функцията на геш е да помагат за
уравновесяване на персоналите сили. Героите обикновенно са обвързани
с геши и докато те се спазват героят успява и побеждава. Няколко са
начините, по които можеш да получиш геш. Такъв може да бъде даден от
майката при раждането на детето й; крал или друид могат да наложат
геш на престъпник като наказание. Този ритуал бил израз на
друидската конципция за единството на хората и природата.
Келтите вярвали в множство богове и богини, които в общи
линнии били почитани от всички келтски племена. На места обаче,
разликите в пантеоните били наистина съществени. Ирландия, например,
имала различни богове от Уелс, които пък били още по-различни от
тези в Галия. Трябва да се отбележи и това, че боговете не само били
известни под различни наименования, но и много от имената били
смятани за прекалено свещени, за да се произнасят на глас (от там и
широко разпространената клетва: "Кълна се в бога на племето ми").
Важно е да припомним, че в предхристиянските времена, хората вярвали
в комплексни и несъвършени богове, които като хората са имали
индивидуалност, интереси и чувства. От религиозният служител се
изисквало да знае за тези неща, за да не ядоса случайно боговете, с
което би поставил благополучието на племето под въпрос. Тъй като
божествата имали характер и темперамент, сходни с човешкия, това ги
е правило по-достъпни и разбираеми за хората. Идеята, че боговете са
пазители на морала и съдии на човечеството била чужда на повечето
древни европейски народи.
Ето кратък списък, който предлага само бегло описание на Боговете:
Лу Ламфада или Лу Дългоръкия (Lugh Lamh-fada):
Син на слънцето, баща на Кухулайн или Кучето на Кулайн(Cu Chullain).
Познат е под много имена като Леу(Lleu) в Уелс и Лугос(Lugos) в
Галия. Явява се един от малкото пан-келтски божества. Носи епитета
"Самилдана"(Samildanack)т.е. "Сръчния" или "Многото Умения". Убеден
в презъзходството му, Дагда(Dagda) се оттегля и му разрешава да
предвожда армиите на Боговете в битката при Майтура(Moytura).
По-известен е като "Ламфада" или "Дългоръкият" и като такъв има
множество съответствия в другите индоевропейски култури, включително
индуската.
Дагда Добрия (добър не заради своята нравственост, а поради
разнообразието на уменията му). През по-голямата част от времето той
е владетел на Туата де Данан. Баща на много от Боговете. Той
притежава магическа тояга, с която може да съживява мъртвите или да
убива живите, а също така има и котел, който може да нахрани
неограничен брой хора.
Нуада Сребърната ръка (Аргатлам;Argat-Lamh) - бил е два пъти Крал на
Боговете на Дану. Нуада загубва ръката си в битката на Майтура и я
замества с механична, направена от Дийан Кехт(Dian Cecht). Той е
двойник на Бог Тир от Севера, който също няма ръка, макар и по
различна причина.
Моригу, Байб, Немайн - трилика богиня на войната, свързана също и с
върховната власт. Морриган или Великата Кралица е могъщо божество,
което избира кой ще умре в битката. Един от нейните най-лоши знаци е
"перач в селището", когато тя се явява като девица изцеждаща кръв от
дрехите на героя, който ще умре този ден. Нейни сестри са Байб или
Ярост, Лудост и Немайн - "Ядящата труповете".
Бриджид или Бриит (Brigid), е тройна Богиня на Огъня, Поезията и
Ковачницата. Християнизирана е като Св. Бриждид (St. Bridget). В
нейна чест горели огньове, които никога не били изгасявани.
Кръстовете на Бриджид (тръстиков кръст с три или четири рамена) били
закачани над огнището в дома, в търсене на нейната благословия при
подготовката на ковани вещи, ядене и други потреби изискващи огън.
Тя също е божество на плодородието и помага при раждането на
животните и хората; Християнската символика я определя като дойката
на Христос. Празника Имолк е посветен на нея и често хората от
народа още оставят за богинята парченца плат на задната си врата, за
да ги докосни и благослови при странстването си навън нощем.
Дийан Кехт, богът - лечител. Името му най-общо може да се преведе
като Dia - "Бог" и Cecht - "на ралото". Той измайсторил магически
кладенец, който можел да върне към живот всеки, хвърлен в него, но
Фоморите го напълнили с камъни. Децата му били по право велики
лечители; Миах(Miach), сина му, бил по-добър хирург (заради, което
Дийан Кехт го убива), а дъщеря му Армид(Armid) била веща билкарка.
Мананан МакЛир(Manannan mac Lir), Бог на морето и властелин на
магиите. Остров Ман носи неговото име. Мананан също е пан-келтско
божество, поне в рамките на Британските острови. В неговото царство
- морето, са многото магическо острови, които се свързват с келтския
Отвъден свят. Мананан е пазител на вратите към Отвъдния свят.
Многото му имена включват "Господарят на Мъглите", "Господарят на
Страната на жените", "Господарят на страната под вълните". В
християнския период почитта към Мананан вероятно e преминала към
Св.Михайл.
В уелската митология действието се върти около различни герои и
отношениета им с Боговете. Основният източник е Мабиногион - сборник
с легенди от времето на митичния Уелс. Някои учени смятат, че
Мобиногион по-точно описва средновековен Уелс, а не точно този от
Желязната епоха.
Араун (Arawn) - Бог на Аннун(Отвъдния свят).
Мат ап Матоуни(Math ap Mathonwy) - типичният магьосник. Краката му
винаги трябва да почиват в скута на девица, очевидно за да
предотврати контакта им със Земята, с което би могъл да загуби
силата си.
Пуйл(Pwyll) - господар на царството на Дъфид(Davyd) и съпруг на
Рианнон(Rhiannon).
Арианрод(Arianhrod) - тя е богинята на Каир Арианрод(Cаer
Arianhrod), който понякога се идентифицира със съзвездието Coronea
Borealis ("Северна корона").Там според някои легенди отиват душите
на убитите герои. Името й значи "Сребърно колело", което също може
да се свърже със съзвездието, или пък с Колелото на годината.
Рионнон(съпруга на Пуил). Последната е богиня, свързвана с конете и
с подземния свят. Тя е великата Богиня, с която Пуил е свързан в
свещен брак.("Свещенно царуване")
Керидуен(Cerridwen) - майка на поета Талиесин(Taliesson)( и вероятно
за това - патрон на поетите). Тя притежава котел, в който може да
бъде приготвена магическа отвара, даряваща мъдрост.
Лир(Lyr), бог на морето Манауида(Manawyddan) - уелското съответствие
на ирландския Бог Мананан.
Галските божества са основна тема в записките на Цезар. Той предлага
аналогия между 6 от своите римски Богове и тези, които "открил" в
Галия. Археологическите записи там разкриват 374 имена на богове,
много от които са духове на отделни племена или места, или пък
синоними на едно и също божество:
Лу(Lugh)=Меркурии; Беленос(Belinus)=Аполон, Таранис(Taranis)=Марс -
богът на гръмотевиците, Теутат(Teutatis) = Юпитер, Бриид = Минерва,
Сернунос(Cernunnos) = Диспатер - Господарят на животните или още
Зеления Човек(изобразен на една от страните на Котела от Гундеструп)
Есус (Esus), (Hu'Hesu) -постоянно Умиращия Бог.Трудно е да се каже
доколко християнството и Исус имат влияние за възникването на това
божество.
Епона (Epona) , Богинята на конете, с качества, свързващи я с
плодородието на кобилите и на жените.
Трябва да ce обърне внимание и на божеството Хърне Ловеца(Herne),
саксонски бог, широко почитан в средновековието, което вероятно
произлиза от култа към Сернунос. Подобно на последният, Хърне е
бог-ловец, който живее в дълбините на горите, има еленови рога на
главата и също се свързва с животните и плодородието. От неговия
образ вероятно, произхожда Рогатия Бог, почитан от съвременните
последователи на Уика (Вещерството).
Не всички Друиди почитат богове с имена. Съществуват някои
свидетелства, че Друидите от старите времена вярвали във вид
универсална Сила на живота. Тя струяла от някакво централно място
(като например ирландския Кладенец на Мъдростта или Уелската Спирала
на Aннун)и всепрониквала всичко съществуващо. Такава сила, както
можем да предположим, е по-висша дори и от Боговете. Името на тази
сила в келтската литература е Истина. Чашата на Кормак се пръсва на
три парчета, ако три лъжливи думи се изрекат в близост до нея, и се
възстановява, ако се кажат три истини.
Празниците на огъня
и келтският празничен календар
Samhain. Думата буквално значи "край на
лятото". По традиция това е Празника на мъртвите и началото на
новата година. Смъртта идва преди раждането в друидския цикъл на
живота, защото, за да може да покълне новия стрък, за него трябва
вече да се освободило място. Смятало се е че на този ден границата
между този и отвъдния свят е най-кратка и затова преминаването между
световете е по-лесно. Това е време, когато се поменават и почитат
всички тези, които са умрели през годината, тъй като те може би са
наблизо и слушат. В тяхна чест се организирали игри, угощения и
огньове.Самите духове също правели гощаване и канели смъртни да се
присъединят към тях. На Самаин всеки огън в Ирландия бил изгасяван и
презапалван с "жив или нов огън". Той бил пален в ритуалните
центрове в Уйсинх и Тара и разпространявани чрез бегачи с факли.
Imbolc. Завръщането на Светлината.
Овцете започват да кърмят някъде по това време на годината и това е
знак, че зимата си отива. На Британските острови пролетните цвета
вече цъфтят. Вероятно са извършвани гадания кога точно ще дойде
пролетта. Имболк празнува идването на пролетта и началото на
подготовката за сеитба. В англосаксонката култура и Уика, Имболк
понякога се нарича Кендълмас( Candlemas). Имболк е бил посветен на
Богинята Бриид и ритуалите на този ден са бил съсредоточени върху
дома и огнището.
Beltaine. Огньовете на Бел. Пролетта е
дошла и хората се отдават благодарности. Това бил ден на
плодородието и живота и често е бил избиран за женитба. Началото на
лятната половина на годината и средата на сезонния цикъл. Огньове,
танци и игри за предсказване на бъдещите брачни двойки се правели по
това време на годината и често пъти 9 месеца по-късно имало
значителен бум на бебета.
Lughnnasad. Празника на Луу. Това е
най-важният празник свързан с прибирането на реколтата, за
благодарност към Земята за Нейната щедрост. Името на празника е
свързано с ирландския бог Луу Дългоръкия, син на слънцето, който
победил Балор(Balor) в битката при Майтура и същия ден спечели
знанието за скотовъдството за народа си. Говори се, че Луу
организирал погребални игри в чест на своята дойка Тейлтиу, която
загинала в битка срещу Балор Опасното Око. В келтско време празника
се характеризирал със състезания по атлетика. В англосаксонската
култура и Уика, този празник се нарича Lamas (Ламас - празник на
хляба), т.е се чества изчерпването на миналогодишната реколта и
започването на събирането на тазгодишната.
В друидизма зимното слънцестоене се празнува на 21 или 24 декември,
когато Слънцето сякаш застива за кратко над хоризонта в най-ниската
точка от своя път, преди да започне пътуването си към центъра.
Празникът се нарича Албан Артан /Alban Arthan/, като името "артан"
произлиза от уелска дума, отнасяща се до съзвездието Голяма Мечка на
северното зимно небе.
Името Албан Артуан /Alban Arthuan / е по-късно и се отнася до името
на британския крал-герой Артур. Нощта на 21 декември е най-дългата в
цялата година, и тогава слънцето е най-отдалечено от нас; ние сме в
най-тъмната част на зимата, но в същото време именно тогава започва
и увеличаването на деня. "Новото" Слънце се явява спасител, носещ
светлина в тъмното, променящ реда, както всички легендарни герои са
се появявали след време на страх и мрак, включително Артур и Исус.
Албан Ейлер /"Светлината на Земята"/ чества пролетното
равноденствие. За друидизма пролетта е много важно време, затова се
чества с три празника. Първият е Имболк, вторият е Албан Ейлер, а
третият - Белтен. За разлика от Имболк, вторият празник маркира
по-очевидното начало на пролетта и е точка на баланс между първите
пролетни лъчи и пълнотата на Белтен, баланс, който е представен ясно
от равновесието на деня и нощта на този ден. Друидизмът празнува
новата фаза на пролетта, началото на триумфа на светлината. В
духовен аспект това е момент на планиране на предстоящата дейност,
осмисляне на целта.
Албан Херуин, или "Светлината на Брега", е ключова точка от пътя на
Слънцето през годината. Това е моментът, когато изкачването на
Новото слънце, родено по времето на зимното слънцестоене, е
завършено. Победата на Слънцето над тъмнината, свита до кратката
лятна нощ, е пълна. Но в слънчевия апогей е и семето на неговия
заход. Затова и тук друидизмът почита баланса между силите на
пролетта и ранното лято от една страна, и късното лято и есента от
друга. Основото послание на този празник е търсенето на обединяване
и баланс на двете противоположни сили.
Албан Елюд /"Светлината на Водата"/ е празникът на есенното
равноденствие. То маркира приключването на събирането на реколтата,
и символизира плодовете на Земята в нашия живот. Това е време на
размисъл и признание за даровете и опита на изминалата година.
В Уелс се провеждал ежегоден фестивал, наречен Eйстедвъд(
Eisteddfod), който представлява бардски сбор за музика и поезия. Той
все още съществува, редувайки се за Северен и Южен Уелс. По време на
съвременния Ейстервъд на сцената на изпълнителите е забранено да се
говори на друг език освен уейлски!
По времето на тези древни празници на върховете на хълмовете са били
запалвани големи огньове, които са горели до самия край на огнения
празник. През деня се провеждали карнавални празненства, а нощем -
сериозните ритуали. Добитъкът бил прекарван между огньовете, за да
се пречисти, а хората, често напълно голи, ги прескачали за здаве и
плодородие. Някои места били центрове на постоянно ритуално пеене;
там друидите напявали в кръг заклинания без почивка. По времето на
празниците цялата общност се присъединявала към напевите.
Астрономическите празненства (слънцестоенията и равноденствията) са
споменати бегло в литературните източници. Това вероятно идва да
покаже ,че те не са били общонародни , а обект на избрани общества
от посветени. Астрономическите закони са въплатени в почти всички
археологическите паметници на неолитната предкелтска и келтска
култура. Съществуват стотици каменни кръгове, кръгли гробници,
менхири и т.н. ориентирани към определени точки или фази от
движението на небесните тела.
| от 10 до 12 часа | от 12 до 14 часа | ||||
| от 8 до 10 часа |
 |
от 14 до 16 часа | |||
| от 6 до 8часа | от 16 до 18 часа | ||||
| от 4 до 6 часа | от 18 до 20 часа | ||||
| от 2 до 4 часа | от 20 до 22 часа | ||||
| от 24 до 2 часа | от 22 до 24 часа | ||||
 |
Хороскопът е реална карта на разположението на небесните тела - планети и звезди по небесната сфера в точния момент на раждане на даден човек. Тя отразява реалните характеристики и тенденции във всички сфери на живота детайлно и дава възможност те да бъдат описани, както и да се даде реална прогноза за развитието им във времето. Този хороскоп е истински, реален, стойностен и персонален. Практически няма двама души с еднакви хороскопи, дори и тези на еднояйчните близнаци, родени заедно, се различават. » Астрологични консултации |
Copyright © 2007-2008 AstroHoroscopes.info. All Rights Reserved
Възпроизвеждането на цели текстове от сайта или части от тях, както и изображения e разрешено единствено след разрешение,
като при цитиране задължително се посочва източника, придружен с пълния линк към съответния адрес от AstroHoroscopes.info
AstroGalaxy |
ClubAstrology |
Реклама |
Права за ползване |
Хороскоп
|
Зодии |
Астрология